Имунната система, такава каквато не я познаваме.

Какво всъщност представлява имунната система?


Биологична система, представляваща съвкупност от структури, изпълняващи различни процеси по защита от биологични, химични и физични фактори, патогенни за нашия организъм. Или по-просто казано, система изпълняваща ролята на „универсален боец“ срещу всичко, което представлява заплаха за поддържането на нормална биологична хомеостаза (процесите за поддържане на стабилно състояние на средата на живот). Съответно, нарушение в нормалното протичане на процесите в нашите системи, породени от навлизането на патогенни микроорганизми в тях са причините заради които губим, това приятно усещане за живот. Именно тук на помощ се притичва имунитетът,  като интересен факт е, че нито една от другите системи, които функционират в нашия организъм не са пропуснати от зоркото му наблюдение. Въпреки, че имунитета изглежда по-малко съществено нещо от орган, като сърце, бъбреци или черен дроб, всъщност неговата работа е от фундаментално значение за нашето съществуване, а функционирането му разходва значителни ресурси, които ние сме длъжни да осигурим.


Как работи нашият имунитет?


Най-елементарното обяснение е - производство на клетки, които извършват сложни дейности по разпознаване, неутрализиране и изхвърляне на патогенните микроорганизми от нашия организъм! В съзнанието на всеки, естествено биха възникнали редица въпроси – какво правят, как го правят, къде се произвеждат и защо? Отговорите на всички тези въпроси, започват с разбирането, че произведените клетки са личният арсенал от „оръжия“ на нашият организъм за справяне с нежелано нашествие на външни патогенни микроорганизми. За по-ясен поглед над нещата, ще разгледаме нивата на защита с които разполага имунитета и как клетките работят и си взаимодействат, за да изградят защитният механизъм на нашето тяло.
 Механизмът за защита е сложно устроен и ангажира в себе си изключителен набор от биохимични реакции, за да го активира и контролира. Имунната система се разделя на няколко вида, но най-елементарно представено, тя може да се разглежда като система работеща на две нива.
  • Първото ниво на защита е това, което получаваме от гените на нашите родители или този с който се раждаме. Той се нарича „Вроден имунитет“ и е плод на нашето ембрионално развитие, още в утробата на майката, където съществува вероятност, някои от антителата, които притежава тя, да бъдат унаследени.
  • Второто ниво на защита е това, което нашият имунитет изгражда сам или т.нар. „Придобит“.  Надолу в статията, този вид, може да бъде срещнат и под наименованието „Адаптивен имунитет“ – което е способност да се запазва спомен за предишни инфекции.
Всяко едно от тези нива, разполага със собствен инструментариум за извършване на сложни процеси по опазване на биологичната хомеостаза.
 


Кои са органите на имунната система? Тя има ли въобще такива?


Производството на антитела започва в специализирани тъкани. Всъщност както останалите видове системи в нашето тяло, имунната система също разполага със свои органи.
Някои от органите, които функционират в тази система най-вероятно ще ви изненадат, тъй като са ви напълно познати, а не сте подозирали, че те са част от вашият естествен биологичен щит. Всеки от тях изпълнява ролята на „фабрика за производство“, „училище за съзряване“, „складове за съхранение“ или „транспортни пътища“. Органите, които функционират в тази система се делят главно на два вида - Централни и периферни.
  • Към централните органи на имунната система спадат Костния мозък и Тимуса (ендокринна жлеза, разположена симетрично, от двете страни на трахеята, зад гръдната кост и пред сърцето).
  • Към периферните органи спадат – далака, лимфните възли, лимфните фоликули, дифузна лимфната тъкан, сливиците (всъщност те са място около, което се разполагат лимфоносни съдове, но са част от имунната система и са първите, които посрещат инфекцията), както и апендикса ( в устройството на тъканната му структура се намира лимфна тъкан и е последната част от имунния отговор на организма)
Именно в тези структури се случват всички процеси в които клетките се раждат, узряват и изпълняват своя дълг по опазване на нашия организъм от външни нашественици.
 


Кои са клетките, които вършат тежката работа?


Микроскопичните бойци, опазващи нашето здраве от зловредни микроорганизми се наричат Левкоцити. Това са тъй наречените Бели кръвни клетки/телца. Наричат се бели, защото в устройството им липсва хемоглобин, което е отличителната черта на червените кръвни телца. В зависимост от протеините, които се експресират в техните клетъчни мембрани са установени много важни типове имунни клетки. 
Сред тези протеини се намират рецептори, чрез които те взаимодействат както помежду си, така и със заобикалящата ги средата.
Рецепторите свързват лиганди, които могат да бъдат рецептори на други клетки, или разтворими молекули, като цитокини, които стимулират промените в регулирането на телесната температура, водещи до треска. Клетките експресират стотици различни видове рецептори на повърхността си. Ако те открият сигнали, реагират като произвеждат цитокини, които служат като алармени сигнали за околните тъкани, и извършвайки бързо и ефективно самоубийство, оставят клетъчен остатък, който може да инициира адаптивен имунитет, насочен към подбуждащата инфекция.
Рецепторите, свързани с имунната система, обикновено се занимават с „разпитване на околната среда“ за данни за опасност, инфекция или анормална клетъчна смърт, като в хода на имунен отговор, те следват строго определена програма.
Видовете бели кръвни телца, които може да срещнем в помощ на нашата имунна система се делят на:
  • лимфоцити – те са част от адаптивната имунна система и се разделят на два типа: Т-клетки, които се формират в костния мозък. След това придобиват „средно образование“(узряват) в Тимусаот където получават своето наименование. Разделят се на Т-хелпери, Т-килъри, Т-супресори и В-клетки (които секретират антитела – имуноглобулини - IgD; IgM; IgG; IgE; IgA) - формират се в костния мозък/Bone marrow/, и там узряват, от където произлиза и наименованието им. Съответно те разполагат с необходимите TcR - Т-клетъчен рецептор и BcR - В-клетъчен рецептор. Тези рецептори разпознават и взаимодействат с антигеновият комплекс (молекула на повърхността на клетката дразнител, която е генетичен белег за натрапници на територията на нашето тяло и сигнал за производство на определени антитела) от антиген-представяща клетка (APC). Съществуват и т.нар. „естествени убийци“ – NK-клетки, които не притежават такива рецептори. Те освобождават ензим наречен Перфорин. Чрез него се образуват пори по вирусните или ракови клетъчни структури, а през тези пори навлизат други протеини, които да унищожат патогена отвътре.
  • Неутрофилите – те са част от вродения имунитет, доставящи ранен отговор, чрез фагоцитоза("изяждане" на вредителя) и локално унищожаване на патогена – синтезирайки токсични химикали. Наричат се още „камикадзета“, защото в процеса на унищожение се самоубиват. Мястото им на производство и съхранение е костния мозък.
  • Моноцити – или т.нар. зрели Макрофаги, които отново са част от вродения имунитет и част от ранния имунен отговор. Отново извършват фагоцитоза, както и антиген представянето в тъканите. Отново се произвеждат и съхраняват в резервоари в костния мозък.
  • Базофили и Еозинофили – те свързват имуноглобулините и са защитници срещу паразити и алергия. Произвеждат се и съхраняват в резервоари в костния мозък.
Съществуват и други видове клетки, които се възбуждат в имунен отговор. Те са част от най-големият човешки орган – кожата, която е първата структура, взаимодействаща с патогенните микроорганизми. Нейните физически, химически и микробиологични бариери са от изключително съществено значение, а спецификите й са част от защитната стратегия на нашия организъм. Освен основните видове имунни клетки, в слоевете на кожата могат да се срещнат и Миелоидни, които включват Лангерхансови клетки, дермални дендритни и мастоцитни клетки. Всички те представляват професионални антиген-представящи клетки - АРС. Нормалната им функция е да фагоцитозират отломки от мъртви(апоптотични) клетки. Когато настъпи възпаление, миелоидините продуцират провъзпалителни медиатори и съдействат за възбуждането на периферните имунни телца, които са в локална близост. Кожните миелоидни клетки изпълняват роля и на „кореспондент“ между вродения и придобит имунитет - осъществяват каскаден механизъм за възбудимост.
 


Как имунните клетки елиминират патогените?


Убийството на патогени е специализирана функция, която се осъществява в серия от стъпки.
1) Цитотоксичните клетки осъществяват тесен контакт с мишената и мобилизират вътреклетъчните гранули в тази зона на контакт. Както вече отбелязахме, протеина Перфорин, образува пори в клетъчната мембрана на клетката вредител и позволява навлизането на други протеини.
2) Протеини наречени Гранзими предизвикват клетъчната смърт.
3) Последната фаза се извършва от ензими от семейство нар. Каспази. Те разцепват протеините на патогена(фрагментиране на генетичния материал) и предизвикват сигнали към съседните фагоцити да я изядат.
 


Какви свойства притежава имунитета?


Предимствата, които ни предоставя здравата имунна система не спират само до тук. След като се е потрудила да елиминира външните опасности, имунитета ни предоставя още един механизъм с който да подсигури нашата защита. Той се нарича Имунна памет. Това е сложен процес по препрограмиране и запаметяване на тази „военна програма“ в хода на защитен отговор, която е дала най-добри резултати и е отстранила патогена. Съответно имунната система запомня кои антитела са били успешни в борбата и при следващо попадане на патогенен микроорганизъм в нашето тяло, тя реагира по-бързо и разходва по-малко енергия за локализиране, сигнализация, неутрализиране и изхвърляне на неканения гост. Изключително важен и мощен инструмент за опазването на пълноценно функциониране на нашата система. По този запомнящ механизъм, работят и ваксините към определени щамове на дадена бактерия или вирус.
Имунната памет може да бъде много дълготрайна. В изследване на  възрастни, паметта им за инфекция срещу морбили се разпадала толкова бавно, че щяло да отнеме 3000 години, за да намалее наполовина.
Една заплаха обаче, произлиза от факта, че при определени нарушения и в ход на имунен отговор, имунната ни система, може да атакува здрава тъкан. Това са т.нар. автоимунни заболявания, където левкоцитите увреждат тъканните ни структури в резултат на погрешно иницииране в програмата. Определени обстоятелства, могат да причинят т.нар. цитокинова буря, която е форсиран отговор от неконтролирано свръхпроизводство на клетки и образуване на възпаления, които може да са с летален край.
 
Човешкото тяло се състои от приблизително 30 трилиона клетки и ние сме длъжни да осигуряваме необходимите условия, за нормално им функциониране. Сами се убедихме, колко съвършен и прецизен е нашия организъм в стремежа си да поддържа биологичната ни хомеостаза и че всъщност той разполага с невероятен арсенал от самозащитни механизми, с които противодейства на патогенните микроорганизми. Невинаги, но в повечето случаи имунната ни система действа правилно и ни защитава. Съществуват и моменти в които се проваля, но благодарение да познанието и технологичният напредък с които разполагаме, се полагат все повече усилия за още по-ефективната работа на нашия имунитет.


 


Библиография:
  • https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6515324/
  • https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7069501/
  • https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6349705/​


Виж още

Човешка система
5 симптома на бъбречното заболяване
25.03.2019 г.
Ранното диагностицииране на ХБЗ, може да осигури по-надеждно и качествено лечение ❶ Вижте, кои са причините за възникване на тези 5 симптома и начините за изследване
Сладко-кисел плод Тамаринд  - шушулка с месеста сочна пулпа
Тамаринд - суперхрана за здравето
11.03.2019 г.
Тропическият сладко-кислел плод, представлява растителна суперхрана, която предоставя на организма широк набор от микро и макронутриенти с редица ползи за организма ни.

Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!

Напиши коментар

Потвърждавам, че съм човек
Публикувай